English WELLNESS ХОТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ ЗА 2016 г.

Луковит

новата туристическа дестинация!

Много наши гости ни споделят, че са се питали „Защо в Луковит, какво има там?”. След първото си посещение, те се връщат отново и отново, уверени че това е едно наистина „неоткрито съкровище”.

Още...

Развлечения

  • Стрелба с ловни оръжия и по панички
  • Бъги
  • Разходка с офроуд джип
  • Бънджи скок от пещера „Проходна”
  • Скално катерене
  • Алпийски рапел
  • Пейнт бол
  • Забавления с лодка и джет
  • Водни ски
  • Забавни игри на открито
  • Пикник
  • Романтични вечер и изненади на
    открито на уникална беседка,
    от която се разкрива живописна гледка.
  • Лов и риболов

За нас това остава един от най-приятните 3 дни, които прекарахме с нашите приятели. Приятно сме учудени, че тук можеш да съчетаеш лукс, много хубав спа център и уникална природа с уникални забележителности.

Ние сме обиколили всички кътчета на България и трябва да Ви кажем, че в Луковит имате разкошни забележителности. Екопътеката е невероятна с реката и беседките, а пред „Очите на господ” гледката се описва само с думите „спираща дъха”. Имахме възможността да видим и скалния феномен Провъртенка – много е магично.

Вие сте един от малкото хотели в, които с със сигурност ще се връщаме пак и пак, за да се наслаждаваме на комфорта и природата.”

сем. Петкови и сем. Александрови
гр.София

Първият в България Геопарк - „Искър - Панега”

Геопарк - „Искър - Панега”

Това е първият и единствен геопарк в България и уникалният Карлуковски карстов регион. Намира се в непосредствена близост да хотела и е създаден по програма ФАР на ЕС “Развитие на българския екотуризъм”. Той включва два микрорайона – Карлуковския карстов комплекс и Крайпътен ландшафтен парк “Панега”. Проучване на представители на БАН и БАСЕТ установи, че геопаркът e геоложки, геоморфоложки или палеонтоложки обекти с естетическа или културно-историческа стойност. Той обединява наличните природни и исторически дадености. В геопарка са налице прекрасни условия за организиране на перфектен тийм - билдинг сред природата, включващ бънджи скокове от северния вход на „Проходна” и алпийско спускане от „очите” на пещерата, рафтинг и разходка със сал по река Златна Панега, планинско колоездене, пейнтбол, оф - роуд и скално катерене. Когато се разхождате в уникално красивия геопарк ще имате възможността да видите:

В пещерата „Темната дупка” са открити следи от живота на първобитни хора.

www.geopark-bg.com

Проходна пещера „Очите на Господ”

Пещера

Пещерата Проходна или наречена още Феномена „Очите на господ” е една от най - емблематичните български пещери. Точно тук, вследствие на ерозията и просмукващите се води, на тавана на пещерата Проходна се е образувал феноменът Окната, известен още като Очите на Бога. Тези две невероятни скални образувания, които представляват почти еднакви по големина дупки с формата на очи, са използвани като символ на Божието проявление във българския игрален филм „Време разделно”. Заснето по едноименния роман на Антон Дончев, в този филм за фон на голяма част от сцените е използвана именно пещерата Проходна. Тя е била снимачна площадка на още няколко български и чуждестранни филма.

Пещерата Проходна се е формирала в Карлуковски карстов район, който е разположен в скалите край село Карлуково, което влиза в състава на община Луковит. Пещерата Проходна е уникална не само с възхитителния природен феномен „Окната“, но и заради това, че със своите 262 метра дължина, тя се счита за най-дългият пещерен тунел в България.

През 1962 година Пещерата Проходна е включена в списъка със българските природни забележителности. До пещерата Проходна може да се стигне съвсем лесно въпреки, че в района на околните села или по пътищата няма табели, знаци или маркировка, които да насочват често лутащите се туристи. Точно над пещерата Проходна преминава пътя от Луковит към Карлуково, което е разположено на 2 километра. С питане може да стигнете и от село Румянцево, което е разположено на главния път София - Варна.

Карлуковският пролом е един от най - големите карстови райони за територията на България. Все още няма конкретни данни за точния брой на пещерите, които са се образували тук въпреки, че по - голяма част от пропастите, скалните мостове и всички по - значителни дупки са маркирани.

Мнозина привърженици на екстремните спортове са на мнение, че ако човек е решил да се пробва в адреналинонаситените спортове, като скачане с бънджи, то най - добре е за пръв път да се спусне от пещерата Проходна. Самият вход на пещерата Проходна е внушителен. Той има уникална усукана форма, която отново е резултат от ерозионната сила на водата. Височината на входа достига повече от 40 метра.

Невероятното и интересно галерийно разположение на пещерата Проходна я превръщат в единственото подобно място в света, където могат да се практикуват бънджи скокове от свод на пещера. След като преминете през входа и по цялото протежение на пещерата, се излиза от другата страна, откъдето има маршрут да се качите отгоре, за да може да разгледате феномена „Окната” и от друг, по - близък план. В района на пещерата Проходна има също така отлични естествени условия за спортно катерене, спелеология, дори и риболов.

Скален феномен „Струпаница”

Скален феномен „Струпаница”

Скален феномен „Струпаница” - (изобразен върху старите банкноти от 1934 г.)

Струпаница представлява огромно скално струпище с площ 13,2ха на десния бряг на река Искър на около километър от гара Карлуково. Тук речното корито е дълбоко врязано сред дебели мастрихтски варовици, които образуват скални венци с отвесни стени и с височина повече от 60м. Варовиците са жълтеникави до почти бели, препълнени с черни или тъмнокафяви кремъчни ядки. Пластовете са почти хоризонтални и са процепени от разнопосочни пукнатини, които им придават още по - интересен вид. Тези скали напълно оправдават името си, това е едно огромно струпване на скални блокове, повечето от които имат форми на кубове или паралелепипеди. Размерите им са различни, някои от тях достигат над 15 кубични метра. Образуването им вероятно се дължи на ерозионното действие на река Искър върху скалите. Тук реката прави голям завой и сега минава на разстояние от скалите. Те представляват интересна и впечатляваща гледка.

Легендата за Струпаница се предава от поколения. Тя гласи, че в прастари времена в пещерите около Искъра живеел свят човек, отшелник, доброволно отказал се от обществото. Той живеел в пълно уединение. Наричал се дядо Еверки, смятали го за светец, духовно извисен и надарен със свръх сили. Можел да прорукува, предсказва, а както ще разберем по-късно и да проклина. Хората от селото зачитали уединението му, вярвали в светостта му и се съветвали с него само по изключително важни въпроси. Едно от неговите предсказания било, че „ще дойде  време свилено и копринено ще се носи, но хората ще се кръпосват.” Хората от селото нарушили с думи и дела волята на светеца и в своя гняв той ги проклел. Започнали да боледуват хората, деца и възрастни измирали, дори природните сили, като че се обърнали срещу тях с цялата си сила. Хората се стреснали и тръгнали с дарове и молби да измолят прошки за селото и хората му. Отговорът на светеца бил кратък „Думите назад не мога да върна, но нека клетвата да падне върху тези скали” и посочил към скалите, които с грохот паднали. Така се образувало скалното образувание наречено Струпаница.

Скален феномен „Провъртеника”

Скален феномен „Провъртеника”

Уникалният природен феномен Провъртеника или Часовника, представлява величествена скала, която има формата на величествената каменна кула. За него се предполага, че е бил включен в древен култов комплекс или древна обсерватория, тъй като в дните на лятното и зимното слънцестоене през него преминава фиксиран слънчев лъч.

Днес Провъртеника е обявен за природна забележителност.

Църквата „Успение богородично” от 1602 г.

Църквата „Успение богородично” от 1602 г.

Карлуковският манастирски комплекс е с богата история, изследван е в миналото, но е познат само на единици учени. Манастирът е разположен близо до с.Карлуково, на 8 км югозападно от Луковит. Не е известна годината на неговото основаване. През ХV в. е разграбен и разрушен. Възобновен в края на ХVІ-началото на ХVІІ в. Възстановен е през 1834 г. Днес е запазена само църквата „Успение Богородично”, обявена за Национален паметник на културата. Срещу Карлуковския манастир има две скални църкви. Стенописите на църквата Св. Марина са фрагментарно запазени. Те датират от ХІV век и са изпълнени от първокласен майстор. На около 5-6 км северозападно от Карлуково е скалната църква  „Св. Никола”(Глигора), в която са запазени два слоя стенописи, датирани от ХІV и ХVІІ век.
 През 1799г. бягайки от кърджалиите и пазвантските хайдуци, епископ Софроний Врачански намерил убежище в Карлуковския манастир, където се крепял българския дух.
Срещу Карлуковския манастир има две скални църкви. Стенописите на църквата Св. Марина са фрагментарно запазени. Те датират от ХІV век и са изпълнени от първокласен майстор. На около 5-6 км северозападно от Карлуково е скалната църква Св. Григорий, в която има два слоя стенописи от ХІV и ХVІІ век.

Скални манастири

Скални манастири

С К А Л Н И    М А Н А С Т И Р И  - С. К А Р Л У К О В О

В днешните български земи има множество обекти – скални светилища, пещери с естествена или издълбана от човешката ръка форма, съхранили следи от древния култ към скалата, към природата, към Великата Богиня майка. Пещерата е и основен символ в най-важните християнски тайнства – Рождество и Възкресение.                                   В българските земи в миналото са съществували над 500 скални манастири и черкви, изградени в естествени пещери или скални ниши по подобие на тези, строени в селищата. Разбира се, те не притежават тяхната монументалност, поради ограничените възможности на скалните площадки. Три от тези манастири се намират в землището на  с. Карлуково:

Съществуващият и днес известен манастир „Успение Богородично” е разположен до с. Карлуково, на 8 км. от гр. Луковит, сред Искърското дефиле, намиращ се в двора на болницата за психично болни.

Според историци в този район е имало тракийски и римски светилища. По време на второто българско царство манастира е познат под името „Викторова лъка”., но поради многобройните разорения на манастира, около него възникват скалните манастири, които са в радиус 2 км. един от друг, от двете страни на речното корито.

Разрушен по време на османското нашествие, останал векове наред в запустение. Възстановен едва в края на XVI в., навярно при някое от насилствените помохамеданчвания на павликенските селища в този район на страната, той отново бил разсипан от поробителите. За нов живот Карлуковският манастир се въздигнал едва през първата половина на XVII век. Събитието е засвидетелствано от известния резбар даскал Урош, който в 1735 г. изрязал големия дърворезбен иконостас на черквата. По-късно през 1834 г. след поредното разорение на манастира, той отново бил въздигнат със средствата на родолюбивия пловдивски чорбаджия Стоян Чалъков, който имал имоти по тия места. През 1877 г. по време на Руско - турската освободителна война, при отстъплението си турците опустошили за последен път манастира.

Може с основание да се предполага, че в Карлуковския манастир се е водила не само оживена духовно - религиозна, но и книжовно -просветна дейност. Конкретни известия за това обаче не са запазени, вероятно поради многократните опустошавания и разрушавания на манастира, фактът, че голяма част от надписите към стенописните сцени и светийските образи, както и възпоменателният надпис за обновяването на черквата са изписани на чист български език, свидетелства за будното народностно съзнание и за патриотичните чувства на майсторите - живописци, ктитори и миряни в тази част на поробените български земи.Стенописната украса на  манастирската черква илюстрира пълния цикъл на евангелските събития. Силно впечатление правят сцените: „Влизането в Йерусалим", „Тайната вечеря", „Поругание Христово" и особено композицията „Рождество Христово", в която битовите елементи и природният пейзаж и придават характера на жанрова картина. В „Тайната вечеря" апостолите са насядали от двете страни на Христос около кръглата маса. Динамична и раздвижена е и сцената „ Поругание Христово".Най-впечатляваща  е стенописната композиция „Разпятие Христово", която заема цялата източна стена в наоса на черквата. Така изразително и така мащабно сюжетът "Разпятие Христово" не е бил изобразяван в нито една от зографисаните дотогава селищни и манастирски черкви по българските земи.

В преддверието на църквата са изписани главно сцени от Богородичния акатист и Премъдростите на Йоан Златоуст. Сравнявайки стенописните изображения в наоса с тези в преддверието, не е трудно да се установи известно различие в стила и цветоусещането на зографите и главно, моделировката на човешките лица. Това дава основание да се предполага, че цялостното изписване на карлуковската манастирска черква е било дело най-малко на двама майстори зографи. За съжаление, те не са оставили никакви писмени известия нито за себе си, нито за това къде са се учили на живописно изкуство.

Наред със стенописта, в карлуковската манастирска черква е имало и множество икони, оценявани като забележителни произведения на иконописното изкуство. Малките иконостасни икони, обрамчени в кръгли медалиони, предизвиквали интерес с портретната си характеристика и с жизнеността на образите. Особено ценни са големите иконостасни икони, някои от които са нарисувани от самоковския живопсец Димитър Христов Зограф (1769-1860).

Св. Петка, Св. Марина и Св. Архенгел Михаил

„Св. Никола” (Глигора) е с интересна архитектура, която наподобява тази на черквите строени по това време в селищата, като за място е използвана естествена скална пещера или ниша. На тези тайнствени скали, обители са съхранили много ценни графити – рисунки и надписи, както и стенописи с голяма художествена стойност.

Откритите неотдавна фрагменти от първи живописен слой са свалени от стените и се намират в депата на музея в град Ловеч. Това са ... и три вотивни изображения върху подпорната стена, ограждаща открита галерия в двора на църквата - образите на две малки болярки и игумена Даниил (с надпис), св. Никола и свещ, до която надписът споменава някой си (Д)обросл(ав). ... Костюмите и стемата на болярките намират паралели в паметници, а и в археологически находки от XIII - XIVв.“

Архитектурата на паметника е проучена от гръцкия учен арх. Г. Веленис. Той разграничава три строителни етапа. Тези от втория живописен слой са публикувани през 1965-66 година от Д. Панайотова. Първите  стенописи са между най-ранните запазени в тази част на страната. Те обогатяват познанията ни не само за развитието на стенната ни живопис, но и за средновековното облекло и украса. 

Скалната църква „Света Марина”/ на Флориан, датира от края на XIII и началото на XIV век. Намира се на десния бряг на река Искър, срещу Карлуковския манастир. Уникален паметник от късното българско средновековие. Построена върху непристъпна скална площадка в ниша на около 20 м от нивото на реката, тя е била е изградена от местен ломен камък, свързан с хоросан. Имала е дървена конструкция и двускатен покрив с керамични керемиди. Еднокорабна, едноабсидна с размери 5 на 3 м. Стените й били дебели 60 см. Малко прозорче (мазгал) украсявало южната фасада. На източната стена се намирали две олтарни апсиди - малка и голяма. Сведения за този вид се черпят от останките, документация, книги и научни изследвания.

Поради малкия брой на запазените у нас паметници от 14 в. трудно е да се намери точен стилов паралел на всеки един от тях и почти всеки паметник остава представител на дадена насока в развитието на монументалната живопис или на развитието на стила на отделно ателие.  Църквата "Св. Марина" е притежавала минимума от сцени и изображения на светци, задължителни за една църковна сграда. По всяка вероятност таванът под двускатният покрив не е бил изписан. Според учените, стенописите са работени от двама майстори. По-опитният от тях е бил възпитан в традициите на палеоговската живопис и напомня майстора на Ивановската църква. Има и други паметници на културата, отдалечени от Търново, с малки размери, които са от изключително значение за българската и световна култура и история (например Боянската църква). През 70-те години на 20-ти век е извършена реставрация. Част от стенописите са свалени и се съхраняват в НИМ. Скална църква "Света Марина" е обявена за паметник на културата с национално значение, Д. В., бр.100/1969 г..  Хаджийски (1985) публикува снимков материал, от който личи, че църквата е вече в руинно състояние. В наши дни от този някога прекрасен храм не е останало почти нищо. През лятото на 2006 г. от земята са се подавали само основите и част от олтара на източната стена. През лятото на 2006 г. експерти от НИПК са посетили обекта и изразили писмено принципно съгласие за реконструкция на скалния манастир и оказване на методическа помощ в процеса на строителството.  Подкрепили проекта и кметът на гр. Луковит, кметът на с. Карлуково и енорийският свещеник Евг. Цветанов. Църквата е разположена в скална ниша на отвесна скала висока 80 м. под Националния пещерен дом.

 „Св. Безсребреница Дамян и Козма” е в руинно състояние – почти напълно разрушен, а стенописите унищожени. 

Манастирите са създадени при трудни условия и ограничени средства, те имат непреходно значение като паметници на познание за българите и Българската държава през Средновековието. 

Река „Златна Панега”

Река „Златна Панега”

Градът е разположен на двата бряга на река Златна Панега. В миналото хората вярвали, че водата е лековита и затова днес старите хора разказват много легенди: стичали се много хора от цяла България, за да се потопят в лечебния извор и да получат облекчение. От благодарност хората постройли храм на бог Асклепий- бог от древногръцката митология, бог-лечител, покровител на медицината. Реката, която води началото си от извора, хората нарекли по името на дъщерята на бог Асклепий-Панака. С течение на годините името й се изменило на Панега.

В миналото местните хора наивно мислели, че водата на Панега идва от езерото Гьолджук в Златишкия Балкан, от Рила планина или дори от Дойранското езеро. Така била родена популярната легенда за овчаря от Рила планина, който си криел парите в една куха тояга. Един ден когато завел овцете на водопой, той я изпуснал в едно от планинските езера и водите моментално я погълнали. Отчаян, без пари, той тръгнал на просия от село в село из България. Един ден стигнал и до Златна Панега. В една от водениците на брега на реката видял, че подпират вратата не с какво да е, а със загубената му тояга. Воденичарят му казал, че я намерил изхвърлена от Панега и понеже му се сторила много тежка, взел, че я прибрал. Така просякът овчар отново намерил своето богатство. Дал от него и на воденичаря.

Луковитското Тракийско сребърно съкровище

Луковитското Тракийско сребърно съкровище

Град Луковит е разположен в централна Северна България - област, от където произхождат много тракийски находки, чиято художествена и научна стойност определя интереса към тях. Намерените в този район няколко сребърни съкровища от Летница, Александрово, Владиня и др. свидетелстват за изключителното богатство на месните тракийски династии и племенната аристокрация през ранната елинистическа епоха. Съкровището от Луковит е открито случайно през 1953 год. при полска работа от жители на Луковит в околностите на града и предадено в Националния археологически музей в София, а копието му – в Ловешкия музей. В голям, ритуално заровен керамичен съд били събрани 15 съда, 25 апликации за конска амуниция и още над 200 други предмети - съдове и елементи от конски амуниции от сребро, сребро с позлата и желязо.
То е било притежание на знатен тракиец - местен династ или виден представител на племенната аристокрация, и вероятно по време на някакви вражески нашествия през първата половина на III в. пр.н.е. било заровено. Може би неговият притежател загинал и съкровището останало в земята закопано повече от 2000 години, докато една случайност не го извади на бял свят. Сондажите, които бяха направени около местонаходището на Луковитското съкровище, не дадоха никакви следи от селище или от постройка. Явно е, че съкровището е било заровено по време на бягство. В състава му влизат значителен брой предмети от сребро, някои и позлатени. Апликациите в по-голямата си част изобразяват конници, преследващи лъвове и борба между животни. Археолозите смятат, че изображенията на лъвовете са символ на царската власт и показват обожествяването на владетеля. Тези пластинки с изображения имали за цел да разпространяват сред населението мита за владетеля и неговата божествена сила. Така хората научавали за подвизите на своя цар и се подчинявали на неговата власт. На две от апликациите виждаме често срещаната в тракийското изкуство сцена “Лъв напада елен”. Става дума за златния, изпаднал в опиянение и препускащ елен, който според преданията в определено време сам отивал в светилището, за да подложи главата си под жертвения нож.
Сред намерените предмети се открояват фиали (ниски чаши), кани и три гарнитури за оглавник на конска амуниция. По апликациите се виждат изображения на конници, животни - лъв, куче, елен и други. Смята се, че заравянето на съкровището е станало в края на V и началото на VI в. пр.Хр. Уникална е украсата на една от каните. Тялото й е покрито с издължени овули, лотусови цветове и бръшлянови листа. Такава украса досега не е срещана в други паметници на тракийското изкуство. Изключителната ценност на Луковитското съкровище за учените се дължи на апликациите на конска амуниция. Те принадлежат на три комплекта конско снаряжение. В първия основен мотив са схематични изображения на грифони и животински глави. Те са изпълнени с врязани линии и са подредени хералдически или в свастикообразни композиции, в които всяка глава захапва гривата на предходната. Във втория комплект преобладават растителни орнаменти – розети. Апликациите от третия комплект са с богата позлата. Изображенията върху тях са в реалистичен стил, повлиян от гръцкото класическо изкуство. Същевременно е запазен характерният обхват на тракийските майстори, при който животинските образи се разчленяват на отделни части, използвани като самостоятелни декоративни мотиви.
Любопитно: Апликациите на Луковитското съкровище великолепно илюстрират т.нар. тракийски зверинен стил в изобразителното изкуство на съседните народи. Този художествен стил е създаден от скитите (племената, които живеят в Северното Причерноморие – на север от тракийските земи). При него се използват стилизирани части от телата на животни в най-различни комбинации, които носят определено религиозно-магическо значение. Тракийските майстори развиват този стил, като в композициите добавят растителни орнаменти и стилизирани човешки образи и фигури, което многократно обогатява магическия език на изображенията. Съкровището може да бъде видяно в Археологическия музей в София. Археологическите находки говорят, че тук е имало поселище 2 – 3 хиляди години пр.н.е., като при траките то е достигнало бурен разцвет. В пещерата Темната дупка в каньона на река Златна Панега са намерени следи от живот на първобитни хора – едни от първите Homo sapiens, живели на планетата. Сред множеството легенди от поколение на поколение се предава един истински шедьовър на българското народно творчество – песента за луковитските моми, станали символ на града.

Гложенски манастир

Гложенски манастир
Гложенският манастир е един от най - интересните старопланински манастири, разположен е в Тетевенския Балкан, на 30 км от гр. Луковит. Гложенският манастир "Св. Георги Победоносец" е основан в средата на 13в. от киевския княз Георги Глож, който с позволението на българския цар Иван Асен II, се заселва в земите около днешното с. Гложене и построява там манастир посветен на иконата "Св. Георги Победоносец". Легенда разказва как иконата постоянно изчезвала от манастира и монасите я намирали на близкия хълм. Те тълкували това като божи знак и в края на 14в. построили там нов манастир, където се намира и до днес. Така за кратко време съществували паралелно два манастира (в селото и на хълма) свързани помежду си с изсечен в скалата тунел.
Тунелът наречен "Просечник" е единственият останал от времето на изграждане на манастира и само чрез него може да се стигне до терасата му. Този проход е използван многократно от Васил Левски за бягство от турците. Тунелът е затрупан от земетресение през 1928г.

Днес Гложенският манастир е действащ и се състои от църква и двуетажни жилищни сгради, които образуват затворен отвсякъде двор, което придава на манастира вид на замъкВ Гложенския манастир е изложено копие на старинната икона "Св. Георги Победоносец", донесена от Георги Глож при заселването му в местността през 13в. Към писмените паметници, произлизащи от манастира, се числят едно киевско-печорско евангелие от 1716г. и редица месецослови, пролози, жития на светии, кондики и други, между които и два бронзови печата с определението на манастира като киевски.
В Гложенския манастир се намира и музеят на Васил Друмев (Митрополит Климент), който е бил заточен там от княз Фердинанд през 1893г. и прекарал 15 месеца в килията, в която се помещава музея.

Съева дупка

Пещера

 

Пещера Съева дупка е една от най - красивите пещери в цяла България. Намира на 10 км от гр. Луковит,  местността „Леднишки рид“. Част е от "Стоте национални туристически обекта". Най - големият сталактит в нея е с обиколка от 60 метра.

В пещерата има пет зали и няколко галерии, имената на които са: Купена, Срутището, Концертна зала, Космос и Белият замък.

Нейни откриватели са братята овчари Съю и Съйко, които я откриват случайно. Именно на тях е кръстена пещерата.

Проф. Георги Златарски проучва пещерата за пръв път през 1883 г., а братя Карел и Херман Шкорпил последват примера му десет години по - късно.

През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност, а през 1967 г. е благоустроена.

Пещерата е уникална със своите цветове — зелен, кафяв и бял. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датирани от времето на римския император Антоний.

Прилепите са естествените обитатели на този шедьовър на природата. В пещерата те прекарват близо 7 месеца, като се заселват през септември и я напускат през пролетта.

Направени са археологични проучвания, че пещерата е обитавана още от първобитните хора. В самото начало на пещерата са открити различни глинени съдове, животински кости, огнище и монети от времето на император Антоний.

Затворена е през 1990 г., разграбена през 1996 г. и отново осветена през 2004 г. 

 

Ферма „Сините Щрауси”

Ферма „Сините Щрауси”

Фермата "Сините Щрауси" се намира на 10 км от гр. Луковит в с. Брестница, община Ябланица..

Фермата е основана през 2001г.  и е разположена в непосредствена близост до пещерата "Съева дупка", която е един от най - посещаваните туристически обекти в страната. 

Основната дейност на фермата е отглеждане на редки и специални видове животни като щрауси, сърни, декоративни зайци и др. Фермата предлага възможност за непосредствено запознаване с живота на тези животни. Основното са щраусите и техния начин на живот при закрито отглеждане. Също така във фермата ще се запознаете и с продуктите получавани от тези птици: пера, яйца, кожи, месо и др. Особен интерес представлява малкият  музей на щрауса, където ще намерите голямо разнообразие и интересни идеи за приложението на различните продукти, оформени като сувенири. 

Фермата е отворена за посетители постоянно, както в делнични така и в празнични дни. Там можете да прекарате интересни минути с разказите на г-н Стефан Данаилов - собственик на фермата, запознавайки се с живота на интересни животински видове. Ще намерите едно истинско място за отдих и забавление. 

Пещера

Темната дупка е една от най-дългите пещери в Стара планина. Нейната дължина е 5 600 м, с което се подрежда на 4-то място сред  най-дългите пещери в България. Отворът ѝ се намира върху Лакатнишките скали, на 27 м над течението на река Искър.
Пещерната система е триетажна и се състои от две силно разклонени галерии, свързани помежду си.
В пещерата има много езера като езерата Пепи са с дълбочина до 3 м, а Дългото езеро е с дължина 80 м. В близост до Жековото езеро се появява подземна река, която тече по най-долния етаж на пещерната система.
В Темната дупкасе срещат почти 20% от всички установени в България троглобионти. От тях най-известният е Protelsonia lakatnikensis.
През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност.

Луковит - новата туристическа дестинация

Ето няколко причини, които Ви даваме, за да изберете Луковит и Diplomat Plaza Hotel & Resort:

Малко хора знаят, че най-емблематичните исторически български филми са снимани тук:

Магическо преживяване за тялото и душата – мисията възможна в Луковит

Очите, пред които като пред Господ Бог се моли героят от "Време разделно" поп Алигорко. Очите, които трябва да видите със собствените си очи...

„Очите на Господ”, в пещера Проходна, е един от многото природни феномени, които са събрани около Луковит - красивият каньон на река Златна Панега, Циркусът “Котлен”, уникалните скални образувания “Куклите” в Карлуковското карстово плато, скалният феномен „Провъртеника”, каменопадът “Дайма” и Лагуната с кръглото тресавище.

Единственият в България Геопарк „Искър – Панега” обединява природните и исторически забележителности в района на Луковит. Геопаркът е перфектно място за почивка и възстановяване сред природата. Има прекрасна възможност, за любителите на екстремни изживявания, почивката да бъде разнообразена с бънджи скокове от северния вход на „Проходна”, алпийско спускане от „Очите” на пещерата, рафтинг или разходка със сал по река Златна Панега, планинско колоездене, пейнтбол, оф-роуд и скално катерене.

Ценителите на културно – исторически паметници могат да посетят Църквата „Успение Богородично” (1602 г.), единствената запазена до днес част от Карлуковския манастир, който датира от преди XV в. През 1799 г., бягайки от кърджалиите и пазвантските хайдуци, епископ Софроний Врачански намерил убежище в Карлуковския манастир, пазител на българския дух.

В непосредствена близост до Карлуковския манастир се намират две скални църкви – „Св. Марина” и „Св. Григорий”. Стенописите на църквата „Св. Марина” са частично запазени. Те датират от ХІV век. На около 5-6 км северозападно от Карлуково е скалната църква „Св. Григорий”, в която са се съхранили два слоя стенописи от ХІV и ХVІІ век.

Природата в региона около Луковит е запазила своята чистота и автентична красота. Градът е разположен на двата бряга на река Златна Панега, която води началото си от карстовия извор Глава Панега, който е най-големият карстов извор у нас.

От античността хората вярвали, че водата на река Златна Панега е лековита и затова се разказват много легенди за целебните й свойства. От античните сказания се знае, че хора от различни крайща се стичали, за да се да се потопят в лечебния извор и да получат облекчение. От признателност  построили, на брега на извора, храм в чест на бога – лечител Ескулап, а реката кръстили на красивата му дъщеря - Панака. С течение на времето името на реката се изменило на Панега.

Именно в Луковит, през 1953 г. е открито Тракийско сребърно съкровище, което датира от втората половина на IV век. Състои се от пластинки, апликации за конско снаряжение и съдове за бита. По пластинките и апликациите често се срещат изображения на животни: лъв, грифон, куче, елен и др.

Силата на магическата енергия на Луковит се прелива във всеки, който се е потопил в тази богата палитра на исторически, културни и прородни съкровища на България. Ще бъдете омагьосани и ще искате да се връщатате отново и отново в Луковит.