English

Луковит

новата туристическа дестинация!

Много наши гости ни споделят, че са се питали „Защо в Луковит, какво има там?”. След първото си посещение, те се връщат отново и отново, уверени че това е едно наистина „неоткрито съкровище”.

Още...

Развлечения

  • Офроуд разходки
  • Екстремен офроуд
  • Пикник
  • Барбекю или чеверме сред природата
  • Романтични вечери на беседка, от която се разкрива живописна гледка
  • Бънджи скок от пещера „Проходна”
  • Скално катерене
  • Алпийски рапел
  • Пейнтбол
  • Анимационни игри на открито
  • Лов и риболов

За нас това остава един от най-приятните 3 дни, които прекарахме с нашите приятели. Приятно сме учудени, че тук можеш да съчетаеш лукс, много хубав спа център и уникална природа с уникални забележителности.

Ние сме обиколили всички кътчета на България и трябва да Ви кажем, че в Луковит имате разкошни забележителности. Екопътеката е невероятна с реката и беседките, а пред „Очите на господ” гледката се описва само с думите „спираща дъха”. Имахме възможността да видим и скалния феномен Провъртенка – много е магично.

Вие сте един от малкото хотели в, които с със сигурност ще се връщаме пак и пак, за да се наслаждаваме на комфорта и природата.”

сем. Петкови и сем. Александрови
гр.София

Проходна пещера „Очите на Господ”

Пещера

Пещера Проходна или наричана още „Очите на господ”, „Божиите очи“ е една от най - емблематичните български пещери. Вследствие на ерозията и просмукващите се води, на тавана на пещерата се е образувал феноменът Окната, известен още като Очите на Бога. Тези две невероятни скални образувания, които представляват почти еднакви по големина дупки с формата на очи, са използвани като символ на Божието проявление във българския игрален филм „Време разделно”. Заснето по едноименния роман на Антон Дончев, в този филм за фон на голяма част от сцените е използвана именно пещерата Проходна. Тя е била снимачна площадка на редица български и чуждестранни филма.

Пещерата Проходна се е формирала в Карлуковски карстов район, който е разположен в скалите край село Карлуково, което влиза в състава на община Луковит. Пещерата Проходна е уникална не само с възхитителния природен феномен „Окната“, но и заради това, че със своите 262 метра дължина, тя се счита за най-дългия пещерен тунел в България.

Мнозина привърженици на екстремните спортове са на мнение, че ако човек е решил да се пробва в адреналинонаситените спортове, като скачане с бънджи, то най - добре е за пръв път да се спусне от пещерата Проходна. Самият вход на пещерата Проходна е внушителен. Той има уникална усукана форма, която отново е резултат от ерозионната сила на водата. Височината на входа достига повече от 40 метра.

Невероятното и интересно галерийно разположение на пещерата Проходна я превръщат в единственото подобно място в света, където могат да се практикуват бънджи скокове от свод на пещера. След като преминете през входа и по цялото протежение на пещерата, се излиза от другата страна, откъдето има маршрут да се качите отгоре, за да може да разгледате феномена „Окната” и от друг, по - близък план. В района на пещерата Проходна има също така отлични естествени условия за спортно катерене, спелеология.

Водно колело

Водни колелета по поречието на река Златна Панега

По поречието на река Златна Панега се намира красива и уникална екопътека. Маршрутът е изпъстрен със скални арки и живописни геоложки образования от около 100 милиона години. Построени са  мостчета, беседки и пейки.

Най-голямата атракция в екопътеката  е разходката с каяк или водно колело по  река Златна Панега. Цветът на водата е синьо-зелен и реката е осеяна с множество красиви меандри. Краят на маршрута стига до язовир с приказна къщичка на вода.

На разположение на туристите са 6 водни колелета, 5 двойни и 5 единични каяка, всеки ден от 10 часа до 19 часа.

Скален манастир "Свети Никола"

Скален манастир

Манастирът Свети Никола (Глигoрa) е разположен  в естествена скална ниша в местността Долни Глигóр.  До църквата са долепени от юг жилищно помещение а от север – стопанска сграда. Всички сгради са двуетажни, защото са изградени на естествен каменен праг в нишата.  Пространството, което се образува пред олтара в черквата (ниша дълбока 2 м) е използвано като крипта, където монасите са съхранявали костите на своите починали събратя.

На южната външна стена на църквата има оформени три абсидни ниши. Това място е било използвано като външен параклис към манастира.

Църквата е била изписана в два живописни слоя. Първият е точно датиран на 1360 г. Вторият слой е от края на 17 век. Предполага се, че при едно от татарските нападения манастирът е бил опожарен, след което конструкцията му е укрепена и е изписан наново.

Според легенда малката пещера зад църквата е била обитавана от монах-отшелник. Той се прославил с богоугодните си дела и местното население издигнало храм на това място. На около 150 м на юг от манастира на една от стените на скалния венец през 50 те години на 20 век е открит интересен надпис-графит.

 

Скален феномен „Провъртеника”

Скален феномен „Провъртеника”

Уникалният природен феномен Провъртеника или Часовника, представлява величествена скала, която има формата на величествената каменна кула. За него се предполага, че е бил включен в древен култов комплекс или древна обсерватория, тъй като в дните на лятното и зимното слънцестоене през него преминава фиксиран слънчев лъч.

Днес Провъртеника е обявен за природна забележителност.

Скален феномен „Струпаница”

Скален феномен „Струпаница”

Скален феномен „Струпаница” - (изобразен върху старите банкноти от 1934 г.)

Струпаница представлява огромно скално струпище с площ 13,2ха на десния бряг на река Искър на около километър от гара Карлуково. Тук речното корито е дълбоко врязано сред дебели мастрихтски варовици, които образуват скални венци с отвесни стени и с височина повече от 60м. Варовиците са жълтеникави до почти бели, препълнени с черни или тъмнокафяви кремъчни ядки. Пластовете са почти хоризонтални и са процепени от разнопосочни пукнатини, които им придават още по - интересен вид. Тези скали напълно оправдават името си, това е едно огромно струпване на скални блокове, повечето от които имат форми на кубове или паралелепипеди. Размерите им са различни, някои от тях достигат над 15 кубични метра. Образуването им вероятно се дължи на ерозионното действие на река Искър върху скалите. Тук реката прави голям завой и сега минава на разстояние от скалите. Те представляват интересна и впечатляваща гледка.

Легендата за Струпаница се предава от поколения. Тя гласи, че в прастари времена в пещерите около Искъра живеел свят човек, отшелник, доброволно отказал се от обществото. Той живеел в пълно уединение. Наричал се дядо Еверки, смятали го за светец, духовно извисен и надарен със свръх сили. Можел да прорукува, предсказва, а както ще разберем по-късно и да проклина. Хората от селото зачитали уединението му, вярвали в светостта му и се съветвали с него само по изключително важни въпроси. Едно от неговите предсказания било, че „ще дойде  време свилено и копринено ще се носи, но хората ще се кръпосват.” Хората от селото нарушили с думи и дела волята на светеца и в своя гняв той ги проклел. Започнали да боледуват хората, деца и възрастни измирали, дори природните сили, като че се обърнали срещу тях с цялата си сила. Хората се стреснали и тръгнали с дарове и молби да измолят прошки за селото и хората му. Отговорът на светеца бил кратък „Думите назад не мога да върна, но нека клетвата да падне върху тези скали” и посочил към скалите, които с грохот паднали. Така се образувало скалното образувание наречено Струпаница.

Река „Златна Панега”

Река „Златна Панега”

Градът е разположен на двата бряга на река Златна Панега. В миналото хората вярвали, че водата е лековита и затова днес старите хора разказват много легенди: стичали се много хора от цяла България, за да се потопят в лечебния извор и да получат облекчение. От благодарност хората построили храм на бог Асклепий- бог от древногръцката митология, бог-лечител, покровител на медицината. Реката, която води началото си от извора, хората нарекли по името на дъщерята на бог Асклепий-Панака. С течение на годините името й се изменило на Панега.

В миналото местните хора наивно мислели, че водата на Панега идва от езерото Гьолджук в Златишкия Балкан, от Рила планина или дори от Дойранското езеро.
Така била родена популярната легенда за овчаря от Рила планина, който си криел парите в една куха тояга. Един ден когато завел овцете на водопой, той я изпуснал в едно от планинските езера и водите моментално я погълнали. Отчаян, без пари, той тръгнал на просия от село в село из България. Един ден стигнал и до Златна Панега. В една от водениците на брега на реката видял, че подпират вратата не с какво да е, а със загубената му тояга. Воденичарят му казал, че я намерил изхвърлена от Панега и понеже му се сторила много тежка, взел, че я прибрал. Така просякът овчар отново намерил своето богатство. Дал от него и на воденичаря.

Скален манастир

Скалната църква "Св. Марина", построена през 14 век и изографисана от местни зографи е уникален паметник от късното българско средновековие. През XIII и XIV в земите на Византия и България възниква ново течение в християнството - учението за Божествената енергия- исихазъм. Обитавана от монаси-исихасти, църквата е ням свидетел не неколкократното опожаряване на Карлуковския манастир, намиращ се на отсрещния бряг на река Искър. Оцеляла през годините на турското робство и съхранила вярата на местното население, в началото на 19 век църквата остава без монаси и постепенно запада. Построена върху непристъпна скална площадка в ниша на около 20 м от нивото на реката, тя е била е изградена от местен ломен камък, свързан с хоросан. Имала е дървена конструкция и двускатен покрив с керамични керемиди. Според учените, стенописите са работени от двама майстори. По-опитният от тях е бил възпитан в традициите на палеоговската живопис и напомня майстора на Ивановската църква. Другият е с по-сух и графичен стил, напомня романски стенописи, или техни по-стари образци от Кападокия.

Църквата „Успение богородично” от 1602 г.

Църквата „Успение богородично” от 1602 г.

Карлуковският манастирски комплекс е с богата история, изследван е в миналото, но е познат само на единици учени. Манастирът е разположен близо до с.Карлуково, на 8 км югозападно от Луковит. Не е известна годината на неговото основаване. През ХV в. е разграбен и разрушен. Възобновен в края на ХVІ-началото на ХVІІ в. Възстановен е през 1834 г. Днес е запазена само църквата „Успение Богородично”, обявена за Национален паметник на културата. Срещу Карлуковския манастир има две скални църкви. Стенописите на църквата Св. Марина са фрагментарно запазени. Те датират от ХІV век и са изпълнени от първокласен майстор. На около 5-6 км северозападно от Карлуково е скалната църква  „Св. Никола”(Глигора), в която са запазени два слоя стенописи, датирани от ХІV и ХVІІ век.
 През 1799г. бягайки от кърджалиите и пазвантските хайдуци, епископ Софроний Врачански намерил убежище в Карлуковския манастир, където се крепял българския дух.
Срещу Карлуковския манастир има две скални църкви. Стенописите на църквата Св. Марина са фрагментарно запазени. Те датират от ХІV век и са изпълнени от първокласен майстор. На около 5-6 км северозападно от Карлуково е скалната църква Св. Григорий, в която има два слоя стенописи от ХІV и ХVІІ век.

Пещера "Темната дупка"

Пещера

   Темната дупка в Карлуковския карстов район, Западен Предбалкан, се намира непосредствено до входа на една от най-големите проходни пещери Проходна и е обитавана през късния палеолит. Намерени са кости от пещерен вълк, тур, мамут, див кон, северен елен, пещерна мечка, птици, риби и други.

   Открити са и голямо количество оръдия на труда - микролити, листовидни кремъчни пили, костни шила.

   При завоя на галерията на юг се намира причудливо образувание - сталактон и отвор на 18-метрова стъпаловидна пропаст, която завършва с раздвоена зала с няколко купчинки аномални сталактити.

   В края на Темната дупка може да се види ниския профил към свода с интересни извивки - тъй наречената леопардова кожа.

   За първи път Темната дупка е изследвана през 1912 г. от Иван Буреш, който проучва фауната й.

 Пещерата не е достъпна за посещения.

Луковитското Тракийско сребърно съкровище

Луковитското Тракийско сребърно съкровище

Град Луковит е разположен в централна Северна България - област, от където произхождат много тракийски находки, чиято художествена и научна стойност определя интереса към тях. Намерените в този район няколко сребърни съкровища от Летница, Александрово, Владиня и др. свидетелстват за изключителното богатство на месните тракийски династии и племенната аристокрация през ранната елинистическа епоха. Съкровището от Луковит е открито случайно през 1953 год. при полска работа от жители на Луковит в околностите на града и предадено в Националния археологически музей в София, а копието му – в Ловешкия музей. В голям, ритуално заровен керамичен съд били събрани 15 съда, 25 апликации за конска амуниция и още над 200 други предмети - съдове и елементи от конски амуниции от сребро, сребро с позлата и желязо.
То е било притежание на знатен тракиец - местен династ или виден представител на племенната аристокрация, и вероятно по време на някакви вражески нашествия през първата половина на III в. пр.н.е. било заровено. Може би неговият притежател загинал и съкровището останало в земята закопано повече от 2000 години, докато една случайност не го извади на бял свят. Сондажите, които бяха направени около местонаходището на Луковитското съкровище, не дадоха никакви следи от селище или от постройка. Явно е, че съкровището е било заровено по време на бягство. В състава му влизат значителен брой предмети от сребро, някои и позлатени. Апликациите в по-голямата си част изобразяват конници, преследващи лъвове и борба между животни. Археолозите смятат, че изображенията на лъвовете са символ на царската власт и показват обожествяването на владетеля. Тези пластинки с изображения имали за цел да разпространяват сред населението мита за владетеля и неговата божествена сила. Така хората научавали за подвизите на своя цар и се подчинявали на неговата власт. На две от апликациите виждаме често срещаната в тракийското изкуство сцена “Лъв напада елен”. Става дума за златния, изпаднал в опиянение и препускащ елен, който според преданията в определено време сам отивал в светилището, за да подложи главата си под жертвения нож.
Сред намерените предмети се открояват фиали (ниски чаши), кани и три гарнитури за оглавник на конска амуниция. По апликациите се виждат изображения на конници, животни - лъв, куче, елен и други. Смята се, че заравянето на съкровището е станало в края на V и началото на VI в. пр.Хр. Уникална е украсата на една от каните. Тялото й е покрито с издължени овули, лотусови цветове и бръшлянови листа. Такава украса досега не е срещана в други паметници на тракийското изкуство. Изключителната ценност на Луковитското съкровище за учените се дължи на апликациите на конска амуниция. Те принадлежат на три комплекта конско снаряжение. В първия основен мотив са схематични изображения на грифони и животински глави. Те са изпълнени с врязани линии и са подредени хералдически или в свастикообразни композиции, в които всяка глава захапва гривата на предходната. Във втория комплект преобладават растителни орнаменти – розети. Апликациите от третия комплект са с богата позлата. Изображенията върху тях са в реалистичен стил, повлиян от гръцкото класическо изкуство. Същевременно е запазен характерният обхват на тракийските майстори, при който животинските образи се разчленяват на отделни части, използвани като самостоятелни декоративни мотиви.
Любопитно: Апликациите на Луковитското съкровище великолепно илюстрират т.нар. тракийски зверинен стил в изобразителното изкуство на съседните народи. Този художествен стил е създаден от скитите (племената, които живеят в Северното Причерноморие – на север от тракийските земи). При него се използват стилизирани части от телата на животни в най-различни комбинации, които носят определено религиозно-магическо значение. Тракийските майстори развиват този стил, като в композициите добавят растителни орнаменти и стилизирани човешки образи и фигури, което многократно обогатява магическия език на изображенията. Съкровището може да бъде видяно в Археологическия музей в София. Археологическите находки говорят, че тук е имало поселище 2 – 3 хиляди години пр.н.е., като при траките то е достигнало бурен разцвет. В пещерата Темната дупка в каньона на река Златна Панега са намерени следи от живот на първобитни хора – едни от първите Homo sapiens, живели на планетата. Сред множеството легенди от поколение на поколение се предава един истински шедьовър на българското народно творчество – песента за луковитските моми, станали символ на града.

Гложенски манастир

Гложенски манастир
Гложенският манастир е един от най - интересните старопланински манастири, разположен е в Тетевенския Балкан, на 30 км от гр. Луковит. Гложенският манастир "Св. Георги Победоносец" е основан в средата на 13в. от киевския княз Георги Глож, който с позволението на българския цар Иван Асен II, се заселва в земите около днешното с. Гложене и построява там манастир посветен на иконата "Св. Георги Победоносец". Легенда разказва как иконата постоянно изчезвала от манастира и монасите я намирали на близкия хълм. Те тълкували това като божи знак и в края на 14в. построили там нов манастир, където се намира и до днес. Така за кратко време съществували паралелно два манастира (в селото и на хълма) свързани помежду си с изсечен в скалата тунел.
Тунелът наречен "Просечник" е единственият останал от времето на изграждане на манастира и само чрез него може да се стигне до терасата му. Този проход е използван многократно от Васил Левски за бягство от турците. Тунелът е затрупан от земетресение през 1928г.

Днес Гложенският манастир е действащ и се състои от църква и двуетажни жилищни сгради, които образуват затворен отвсякъде двор, което придава на манастира вид на замъкВ Гложенския манастир е изложено копие на старинната икона "Св. Георги Победоносец", донесена от Георги Глож при заселването му в местността през 13в. Към писмените паметници, произлизащи от манастира, се числят едно киевско-печорско евангелие от 1716г. и редица месецослови, пролози, жития на светии, кондики и други, между които и два бронзови печата с определението на манастира като киевски.
В Гложенския манастир се намира и музеят на Васил Друмев (Митрополит Климент), който е бил заточен там от княз Фердинанд през 1893г. и прекарал 15 месеца в килията, в която се помещава музея.

Първият в България Геопарк - „Искър - Панега”

Геопарк - „Искър - Панега”

Това е първият и единствен геопарк в България и уникалният Карлуковски карстов регион. Намира се в непосредствена близост да хотела и е създаден по програма ФАР на ЕС “Развитие на българския екотуризъм”. Той включва два микрорайона – Карлуковския карстов комплекс и Крайпътен ландшафтен парк “Панега”. Проучване на представители на БАН и БАСЕТ установи, че геопаркът e геоложки, геоморфоложки или палеонтоложки обекти с естетическа или културно-историческа стойност. Той обединява наличните природни и исторически дадености. В геопарка са налице прекрасни условия за организиране на перфектен тийм - билдинг сред природата, включващ бънджи скокове от северния вход на „Проходна” и алпийско спускане от „очите” на пещерата, рафтинг и разходка със сал по река Златна Панега, планинско колоездене, пейнтбол, оф - роуд и скално катерене. 

www.geopark-bg.com

Съева дупка

Пещера

 

Пещера Съева дупка е една от най - красивите пещери в цяла България. Намира на 10 км от гр. Луковит,  местността „Леднишки рид“. Част е от "Стоте национални туристически обекта". Най - големият сталактит в нея е с обиколка от 60 метра.

В пещерата има пет зали и няколко галерии, имената на които са: Купена, Срутището, Концертна зала, Космос и Белият замък.

Нейни откриватели са братята овчари Съю и Съйко, които я откриват случайно. Именно на тях е кръстена пещерата.

Проф. Георги Златарски проучва пещерата за пръв път през 1883 г., а братя Карел и Херман Шкорпил последват примера му десет години по - късно.

През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност, а през 1967 г. е благоустроена.

Пещерата е уникална със своите цветове — зелен, кафяв и бял. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датирани от времето на римския император Антоний.

Прилепите са естествените обитатели на този шедьовър на природата. В пещерата те прекарват близо 7 месеца, като се заселват през септември и я напускат през пролетта.

Направени са археологични проучвания, че пещерата е обитавана още от първобитните хора. В самото начало на пещерата са открити различни глинени съдове, животински кости, огнище и монети от времето на император Антоний.

Затворена е през 1990 г., разграбена през 1996 г. и отново осветена през 2004 г. 

 

Офроуд разходки

Офроуд разходки

Офроуд разходките ни са в няколко вариации.

Посещение на пещера Проходна и обзорна разходка до Струпаница, Порвъртеника и каменни къщи.

Обзорна разходка до Струпаница, Провъртеника и каменни къщи и посещение на древен скален манастир Свети Никола – което включва пешеходен преход от 3км.

Офроуд разходка през пресечена местност – изготвя се по индивидуален маршрут в зависимост от изискванията за „ екстремност “ и продължителност.

*Изготвяне на индивидуални маршрути

*Налични 3 офроуд превозни средства

*Максимален капацитет 32 човека

Язовир "Синдиката"

Язовир

Местните хора от село Карлуково и град Луковит не са изненадани, че и зад това интересно събитие в региона стои Андриан Йорданов, който всички наричат Ачо – пещерняк, бизнесмен и родолюбец. Отрасъл в този край, той от няколко години се е заел с неговото възраждане като духовен център, какъвто е убеден, че е бил в миналото ни. Тук създава своите невероятни каменни къщи, пред които се дивят посетители отблизо и далеч. Една от тях пък сякаш е излязла от приказка и плува в река Златна Панега, в която прекрасни бели и розови водни лилии, донесени от река Ропотамо, греят с красотата си. Интересни керамични цветя, като живи същества, посрещат посетителите на района. 

В местността „Синдиката“, до река Златна Панега, строите сграда. Каква функция ще има тя?

Това е едно емблематично място за Луковит – местността „Синдиката“. Там съм се учил да плувам по цяло лято, там сме отрасли с мои приятели и всеки има някакъв сантимент към мястото. През годините то си стоеше в забрава и разруха и беше се превърнало в сметище, а като даденост този район е невероятен. Река Златна Панега не случайно се нарича така. Тя извира съвсем близо до това място и водата й е кристално чиста – една от най-чистите реки в България е, от която в даден момент можеш дори да пиеш. Искам да направя мястото прекрасно, за да се чувстват хората добре и тук, да усетят природата, всичко да е одухотворено. Предвиждам да има парк, който да свържем с екопътеката. И туристите, които се движат по нея, да приключат разходката си при „Синдиката“. Там ще могат да пият по една вода, да получат информация за района. Сградата, която строя, ще е на три етажа. На първия, който е близо до водата, ще има Център за обучения на пещерняци, водолази и др., нагоре ще има стаи за нощувки. Каменната къща в съседство може да се ползва от обучаващите. Не ми се иска да има ресторант в общоприетия смисъл. Стремя се всичко да излъчва някакво спокойствие, някакъв мир и хармония.

Ферма „Сините Щрауси”

Ферма „Сините Щрауси”

Фермата "Сините Щрауси" се намира на 10 км от гр. Луковит в с. Брестница, община Ябланица..

Фермата е основана през 2001г.  и е разположена в непосредствена близост до пещерата "Съева дупка", която е един от най - посещаваните туристически обекти в страната. 

Основната дейност на фермата е отглеждане на редки и специални видове животни като щрауси, сърни, декоративни зайци и др. Фермата предлага възможност за непосредствено запознаване с живота на тези животни. Основното са щраусите и техния начин на живот при закрито отглеждане. Също така във фермата ще се запознаете и с продуктите получавани от тези птици: пера, яйца, кожи, месо и др. Особен интерес представлява малкият  музей на щрауса, където ще намерите голямо разнообразие и интересни идеи за приложението на различните продукти, оформени като сувенири. 

Фермата е отворена за посетители постоянно, както в делнични така и в празнични дни. Там можете да прекарате интересни минути с разказите на г-н Стефан Данаилов - собственик на фермата, запознавайки се с живота на интересни животински видове. Ще намерите едно истинско място за отдих и забавление. 

Тиймбилдинг

Тиймбилдинг

  ТИЙМБИЛДИНГ  „ ТЪРСАЧИ НА СЪКРОВИЩA

Тиймбилдигът се провежда на живописна поляна в региона на пещера Проходна, участниците изпълняват логически и състезателни отборни игри, на база на които  получават жокери, за да намерят съкровище в пещери „Проходна” и „Свирчовица”.  

 Цел на тиймбилдинга:

 

 

 


Луковит - новата туристическа дестинация

Ето няколко причини, които Ви даваме, за да изберете Луковит и Diplomat Plaza Hotel & Resort:

Малко хора знаят, че най-емблематичните исторически български филми са снимани тук:

Магическо преживяване за тялото и душата – мисията възможна в Луковит

Очите, пред които като пред Господ Бог се моли героят от "Време разделно" поп Алигорко. Очите, които трябва да видите със собствените си очи...

„Очите на Господ”, в пещера Проходна, е един от многото природни феномени, които са събрани около Луковит - красивият каньон на река Златна Панега, Циркусът “Котлен”, уникалните скални образувания “Куклите” в Карлуковското карстово плато, скалният феномен „Провъртеника”, каменопадът “Дайма” и Лагуната с кръглото тресавище.

Единственият в България Геопарк „Искър – Панега” обединява природните и исторически забележителности в района на Луковит. Геопаркът е перфектно място за почивка и възстановяване сред природата. Има прекрасна възможност, за любителите на екстремни изживявания, почивката да бъде разнообразена с бънджи скокове от северния вход на „Проходна”, алпийско спускане от „Очите” на пещерата, рафтинг или разходка със сал по река Златна Панега, планинско колоездене, пейнтбол, оф-роуд и скално катерене.

Ценителите на културно – исторически паметници могат да посетят Църквата „Успение Богородично” (1602 г.), единствената запазена до днес част от Карлуковския манастир, който датира от преди XV в. През 1799 г., бягайки от кърджалиите и пазвантските хайдуци, епископ Софроний Врачански намерил убежище в Карлуковския манастир, пазител на българския дух.

В непосредствена близост до Карлуковския манастир се намират две скални църкви – „Св. Марина” и „Св. Григорий”. Стенописите на църквата „Св. Марина” са частично запазени. Те датират от ХІV век. На около 5-6 км северозападно от Карлуково е скалната църква „Св. Григорий”, в която са се съхранили два слоя стенописи от ХІV и ХVІІ век.

Природата в региона около Луковит е запазила своята чистота и автентична красота. Градът е разположен на двата бряга на река Златна Панега, която води началото си от карстовия извор Глава Панега, който е най-големият карстов извор у нас.

От античността хората вярвали, че водата на река Златна Панега е лековита и затова се разказват много легенди за целебните й свойства. От античните сказания се знае, че хора от различни крайща се стичали, за да се да се потопят в лечебния извор и да получат облекчение. От признателност  построили, на брега на извора, храм в чест на бога – лечител Ескулап, а реката кръстили на красивата му дъщеря - Панака. С течение на времето името на реката се изменило на Панега.

Именно в Луковит, през 1953 г. е открито Тракийско сребърно съкровище, което датира от втората половина на IV век. Състои се от пластинки, апликации за конско снаряжение и съдове за бита. По пластинките и апликациите често се срещат изображения на животни: лъв, грифон, куче, елен и др.

Силата на магическата енергия на Луковит се прелива във всеки, който се е потопил в тази богата палитра на исторически, културни и прородни съкровища на България. Ще бъдете омагьосани и ще искате да се връщатате отново и отново в Луковит.